Джоан Роулинг - ХП - 5. Хари Потър и орденът на Феникса.pdf - Хари Потър - tjtjtl

Джоан Роулинг

Хари Потър и орденът на

Феникса

Хари Потър и орденът на Феникса

Глава 1. Дъдли побъркан

Наближаваше краят на най-горещия до този момент ден на лятото.

Над големите, четвъртити къщи на Привит Драйв лежеше сънлива ти-

шина. Колите, които обикновено блестяха, сега стояха прашни на пар-

кингите, а ливадите, някога изумруденозелени, бяха прегорели и пожъл-

тели, тъй като поливането беше забранено поради сушата. Лишени от

обичайните си занимания да мият колите и да косят ливадите, обитате-

лите на „Привит Драйв“ се бяха оттеглили в прохладните си къщи, разт-

ворили широко прозорците им с надеждата да примамят вътре някакъв

несъществуващ ветрец. Единственият останал отвън човек беше няка-

къв юноша, легнал по гръб в една цветна леха пред дом номер четири.

Той беше мършаво, чернокосо момче с очила, което имаше изпития

и малко нездрав изглед на човек, който е израсъл много за кратко време.

Джинсите му бяха окъсани и мръсни, тениската му – размъкната и избе-

ляла, а подметките на маратонките му стърчаха отлепени. Външният

вид на Хари Потър не го препоръчваше на съседите, които бяха от този

вид хора, които считат, че мърлящината трябва да е наказуема от зако-

на, но тази вечер той се беше скрил зад голям храст с хортензии и беше

почти невидим за минувачите. Всъщност, единственият начин да бъде

забелязан беше вуйчо му Върнън или леля му Петуния да подадат глави

през прозореца на всекидневната и да погледнат право надолу към цвет-

ната леха под тях.

Хари си мислеше, че общо взето заслужава поздравления заради

идеята си да се скрие тук. Не че му беше много удобно да лежи на горе-

щата твърдата земя, но пък от друга страна никой не се взираше в него,

не скърцаше със зъби така силно, че да не може да чува новините, нито

пък го обсипваше с противни въпроси, както ставаше всеки път, когато

се опиташе да седне във всекидневната, за да гледа телевизия с вуйчо си

и леля си.

Сякаш мислите му бяха прехвръкнали през отворения прозорец, та

Върнън Дърсли, вуйчото на Хари, внезапно заговори.

– Радвам се да видя, че момчето спря да се опитва да се вре. Всъщ-

ност, къде е той?

– Не знам – каза безразлично леля Петуния – Не е вкъщи.

Вуйчо Върнън изгрухтя.

– Ще ми гледа новините… – каза той язвително – Бих искал да

Джоан Роулинг

знам, какво всъщност замисля. Като че ли едно нормално момче го е

грижа, какво има в новините. Дъдли и хабер си няма, какво става; съм-

нително е, дали знае кой е министър-председателят! Както и да е, нада-

ли би имало нещо за неговите там в нашите новини…

– Върнън, шшт! – каза леля Петуния – Прозорецът е отворен!

– О, да… съжалявам, скъпа.

Семейство Дърсли млъкнаха. Хари слушаше дрънкането за зърне-

ната закуска на фирма „Плодове и трици“, докато наблюдаваше как гос-

пожа Фиг, смахната стара дама от близката улица „Уистириа уок“, лю-

бителка на котки, полека минаваше покрай него. Тя се мръщеше и си

мърмореше сама. Хари беше много доволен, че е прикрит зад храста,

понеже напоследък госпожа Фиг беше започнала да го кани на чай все-

ки път, когато го срещнеше на улицата. Тя беше вече завила зад ъгъла и

изчезнала от погледа му, когато от прозореца отново се разнесе гласът

на вуйчо Върнън.

– Дъденцето е навън на чай, нали?

– У семейство Полкис – каза нежно леля Петуния – Той има толко-

ва много приятелчета, така е популярен…

Хари с усилие се сдържа да не прихне. Семейство Дърсли проявя-

ваше удивителна глупост по отношение на сина им Дъдли. Бяха налапа-

ли всичките му плитко скроени лъжи за това, че всяка вечер през вакан-

цията ходи да пие чай у различен член на своята банда. Хари прекрасно

знаеше, че Дъдли не ходи на никакъв чай; той и бандата му прекарваха

всяка вечер, вандалствайки в парка, пушейки по ъглите и хвърляйки ка-

мъни по преминаващите коли и деца. Хари го беше виждал да прави то-

ва по време на вечерните си разходки из Литъл Уингинг; той бе прека-

рал повечето време от ваканцията в бродене по улиците, ровейки по пъ-

тя из кошчетата за боклук за вестници.

До ушите на Хари достигнаха началните звуци на мелодията, опо-

вестяваща новините в седем часа и стомахът му се преобърна. Може би

тази вечер – след един месец очакване – щеше да се окаже чаканата.

„Рекорден брой закъсали отпускари пълнят летищата, докато стач-

ката на испанските служители по обработка на багажите навлиза във

втората си седмица…“

– Бих им дал аз една доживотна сиеста – изръмжа вуйчо Върнън в

края на изречението на говорителя, но това нямаше значение: отвън в

цветната леха стомахът на Хари сякаш се поотпусна. Ако нещо се беше

случило, със сигурност щеше да е първото в новините; смъртта и уни-

щожението бяха по-важни от закъсалите отпускари.

Хари Потър и орденът на Феникса

Той въздъхна продължително и бавно и се взря в яркосиньото небе.

Всички дни от това лято бяха едни и същи: напрежение, очакване, вре-

менно облекчение и после пак изострящо се напрежение… и ставащият

все по-настойчив от ден на ден въпрос, защо още нищо не се случваше.

За всеки случай продължи да слуша за някакво загатнато указание

за нещо, чиято истинска същност мъгълите не биха разпознали – може

би някое необяснимо изчезване или странна злополука… но стачката на

служителите по обработка на багажите беше последвана от новини за

сушата в югоизточната част на страната („Надявам се съседът да слу-

ша!“ – измуча вуйчо Върнън – „Той и пръскачките му, работещи в три

през нощта!“), после как един хеликоптер почти се бил разбил на някак-

ва нива в Съри, после за развода на някаква прочута актриса с прочутия

и съпруг („Като че ни интересуват гнусните им истории“ – изсумтя леля

Петуния, която с натрапчива упоритост бе следила случая във всички

списания, които бе успяла да докопа с костеливите си ръце).

Хари притвори очи срещу пламналото вечерно небе, докато говори-

телят казваше: „… и накрая, папагалчето Бънджи изнамери нов начин

да се разхлажда това лято. Бънджи, който живее в «Петте пера» в Барнс-

ли, се е научил да кара водни ски! Мери Доркинс отиде там, за да научи

повече.“

Хари отвори очи. Нямаше да има повече нищо, което да си струва

слушането, след като бяха стигнали до каращи водни ски папагалчета.

Той внимателно се претърколи по корем и се надигна на колене и лакти,

готвейки се да изпълзи изпод прозореца.

Беше мръднал само с няколко сантиметра, когато в много бърза

последователност се случиха няколко неща.

Силен, кънтящ пукот разцепи сънливата тишина подобно на топо-

вен гърмеж; една котка се стрелна изпод една паркирана кола и изчезна

от погледа му; писък, изкрещяна ругатня и звук на строшен порцелан

долетяха от дневната на семейство Дърсли и сякаш чул сигнала, който

беше очаквал, Хари скочи на крака, измъквайки в същото време от кола-

на на джинсите си тънка дървена магическа пръчка, сякаш изваждаше

от ножницата му меч – но преди да успее да се изправи в цял ръст, теме-

то му се удари в отворения прозорец. Последвалият трясък накара леля

Петуния да изпищи още по-силно.

Сякаш главата на Хари се разцепи на две. Той се олюля с помътнял

поглед, опитвайки се да огледа улицата, за да зърне източника на шума,

но едва беше успял да се изправи, залитайки, когато две големи червен-

далести ръце посегнаха през отворения прозорец и се сключиха здраво

Джоан Роулинг

около шията му.

– Махни… я! – изръмжа вуйчо Върнън в ухото на Хари – Преди…

някой… да… е… видял!

– Пусни… ме! – изпъшка Хари.

Няколко секунди те се боричкаха, като Хари дърпаше с лявата си

ръка подобните на наденици пръсти на вуйчо си, стискайки здраво с

дясната вдигнатата си пръчка. После болката в темето на Хари затуптя

особено мъчително, а вуйчо Върнън изскимтя и го пусна, сякаш беше го

ударил ток. Изглежда някаква невидима сила беше нахлула в неговия

племенник, правейки невъзможно да го удържи.

Задъхвайки се, Хари падна върху храста хортензии, изправи се и се

взря наоколо. Нямаше и помен от източника на силния пукот, но някол-

ко лица надничаха от околните прозорци. Хари бързо пъхна пръчката си

обратно в джинсите и се опита да гледа невинно.

– Каква хубава вечер! – извика вуйчо Върнън, махайки с ръка на

госпожата от отсрещната къща номер седем, която се взираше иззад

дантелените си завеси – Чухте ли как изгърмя тази кола ей сега? Така ни

стресна с Петуния!

Той продължи да се хили по ужасяващ, налудничав начин, докато

всичките любопитни съседи не изчезнаха от прозорците си. Тогава той

махна мълчаливо на Хари да се приближи, а усмивката му се преобрази

в гримаса на ярост.

Хари пристъпи няколко крачки по-наблизо, внимавайки да спре

малко по-далеч от мястото, където протегнатите ръце на вуйчо Върнън

биха могли да почнат да го душат отново.

– Какво по дяволите си решил с това, момче? – запита вуйчо Вър-

нън с дрезгав глас, който трепереше от ярост.

– Да съм решил с какво? – студено попита Хари. Той продължава-

ше да се оглежда наляво и надясно по улицата, все още с надеждата да

види човека, който бе предизвикал пукащия звук.

– С вдигането на врява като от стартов пистолет точно пред

нашата…

– Аз не съм причината за този шум – каза твърдо Хари.

Слабото конско лице на леля Петуния се появи редом с широкото,

зачервено лице на вуйчо Върнън. Тя изглеждаше смъртно бледна.

– Защо се криеше под прозореца ни?

– Да… да, добър въпрос, Петуния! Какво правеше под прозореца

ни, момче?

– Слушах новините – каза Хари със смирен глас.

Джоан Роулинг - ХП - 5. Хари Потър и орденът на Феникса.pdf

Plik z chomika:

Inne pliki z tego folderu:

Inne foldery tego chomika: